Окото на мама – за вдъхване на увереност на родителите и безопасност на малките

В своя бестселър „Как да отгледаме дете, уверено в себе си“ – книга от графата „задължителни“ за всеки родител, италианската психоложка Паола Сантагостино съветва родителите да направят простичък експеримент:

Огледайте се, където и да сте в момента, и потърсете потенциалните опасности за 2-3-годишно дете. Ако сте в стая, веднага ще отбележите няколко основни неща: ръбовете на масата и столовете, чупливите и крехки предмети, настолната лампа… Ако сте на улицата, ще видите колите и бордюрите… Но дори и да сте на най-прекрасната зелена ливада, със сигурност ще откриете нещо — насекомите, стръмните склонове, падналия клон…

Сега затворете очи за няколко секунди. Изтрийте картината, която видяхте. Когато сте готови, отворете очи и отново се огледайте наоколо. Потърсете възможности за безопасна игра. Може би в стаята има цветни възглавници или пък предмети, които можете да използвате, за да разиграете приказка… Ако пък сте на улицата, може би ще видите цветни витрини, сергии с плодове… На ливадата пък…

Средата не се е променила. Променила се е нашата гледна точка, окото, с което я виждаме. Винаги можем да се отнесем към средата така, че да откриваме в нея възможностите, които предлага, а не потенциалните опасности.

издател: ИК „ТАРА“, превод Венета Харкова

Обикновено не съзнаваме начина, по който гледаме на света. Тази своеобразна леща е резултат от дългогодишен личен навик. Затова не осъзнаваме, че става дума за наш начин на виждане и сме дълбоко убедени, че такъв е светът и точка по въпроса.

За съжаление „окото на мама“ е тревожно и предпазливо и затова навсякъде бързо открива възможните опасности за детето.

Този начин на виждане поражда и думите, с които предаваме на детето всичко видяно. Ограничаващите предупреждения, описани в предишната глава, са плод на следния начин на възприемане и действие: майката вижда опасност, майката сигнализира за опасност.

- Майката вижда какво е добре детето „да не прави“ (още преди да го е направило).

- Майката казва на детето какво да не прави.

А къде е всичко онова, което детето може да прави? Къде са възможностите за забавление и открития, които ситуацията предлага? Те остават в сянка - незабелязани и несподелени.

Структурата на нашите възприятия е такава, че ако насочим вниманието си върху определени аспекти на средата, не забелязваме други.

Веднага можем да го демонстрираме с простичък експеримент.

Огледайте се наоколо и пребройте всички сини предмети. Готови ли сте? Сега затворете очи и пребройте наум всички червени. Отворете очи и проверете колко червени предмети сте пропуснали…

Ако обстановката ви е позната, вероятно сте успели да изредите повечето червени предмети, защото сте си ги припомнили. Но ако сте в непозната среда, резултатът няма да е много добър. В термините на психологията това е като примера с чашата, която е наполовина пълна или наполовина празна, в зависимост от това дали е видяна от оптимист, или от песимист. В рамките на възпитанието на детето това означава да му предадете възприятие за свят, пълен с опасности, вместо с възможности.

За щастие, начинът на възприемане на родителите не е даден веднъж завинаги: той е плод на определена среда и като всеки навик може да бъде променен.

Подходящата среда

С появата на детето средата, в която живеем, започва да се променя. Маха се всичко чупливо, всички шишенца с лекарства и препарати се скриват, по балконите се появяват обезопасяващи парапети и решетки и т.н. Дори детето да има своя стая, в крайна сметка цялата къща се преобразява чрез „премахване“ на всички възможни опасности. Това, разбира се, е хубаво. Но дали заедно с това мислим за „добавянето“ на възможни стимули? И тук не става дума само за играчки, а за изтъкването на възможностите, които домашната среда предлага.

Когато се проектира подходяща за деца среда - в детски градини или детски стаи - обикновено се подбират материалите, планират се височините и формите така, че да дават възможност на малките да се движат свободно, да прескачат, да пълзят и да се катерят (дори да падат), без да се нараняват.

Възможностите, които предлага дадена среда, в повечето случаи не са предметите, които се купуват, или пространствата, които се преструктурират. Те са нещо повече. Достатъчно е само да погледнете средата с нови очи, за да ги откриете.